"Исус и Есеите" - книга на Долорес Кенън
"Исус и Есеите" на Долорес Кенън е още едно независимо доказателство, което свързва в себе си няколко важни истории и теми.
Да започнем от там каква е работата на Долорес Кенън за основа на добиването на информацията. Авторът е регресионист, тоест чрез това, което хората биха определили като лека форма на хипноза, тя спомага на човек, водейки го, да си спомни свои минали животи. Казваме "лека хипноза", защото човек е полу-буден, активно говорещ, носещ се някъде измежду Алфа, Бета и Гама вълните на съзнанието. За справка, Гама вълните са нашето будно състояние, Бета е грубо казано най-близо до състояние на "плитък" сън и Алфа е "дълбок" сън.
Чрез този метод тя спомага на една жена да си спомни множество животи, връщайки я в продължение на месеци с по 50 години назад във времето. Докато накрая не се "запознават" с живота й като Судди - мъж, живял точно преди раждането на Христос.
Това, което Судди разказва, бива потвърдено от появата на отдавна скрити ръкописи близо до Мъртво море - там, където някога той е живял.
Судди е бил ученик, а по-късно и учител в това, което бихме нарекли Общността на Есеите в град Кумран, днешна Палестина. Един относително затворен за широкото общество на Римската империя и на държавата Юдея свят, който е успял да запази хилядолетни истории, артефакти, документи и свитъци с безценна информация. Знание, което било поддържано живо, защото било изучавано и практикувано...
За да внесем контекст на идеите, с които Есеите са се отъждествявали, ще споменем някои ключови неща, които Судди разказва за себе си и своите хора:
- На първо място те абсолютно и безрезервно вярват в Бог, в Отеца. Нещо, за което не се бях замислял, е обяснението, че "Йехова" или още "Яхве", както може да са го чували, означавало "Без име". Защото Бог няма такова. Хората са Му дали много и различни имена.
Или както се казва в "Стопанката на Господ" - нужно е да дадеш свобода на хората сами да изберат как да кръстят своя Бог.
- Друго ключово нещо е, че Есеизмът не е Религия, а "Училище за Мисълта".
Звучи ли ви познато? Ще нахвърляме още няколко неща и ще свържем две и две, за четири.
- Любовта и поради нея - Свободата са основните Закони за управление и регулиране на живота в Общността. Няма задължения. В случай, че някой прекрачи свободата на друг човек (примерът бе за някой, който убил някого) в най-лошия случай, той бива изгонен от общността.
- Никакво клане за жертвоприношение! Това, което Римляните широко са практикували, а и не само те, е немислимо при Есеите - да посегнеш на живота на едно същество, за да го дадеш жертва на Бога - че защо му е на Бог да посягаш на едно същество, създадено от Него самия?
- Тук е интересно и да отбележим - Судди знае, че е дадено, че в миналото (тоест събитията от това, което ние днес приемаме за Стария Завет) Богът е приемал жертвоприношения, което логически го кара да отбележи, че това не звучи като "неговия Бог". И за това си има причини - за пример можем да дадем по-старите източници - историите от Шумерските летописи за това, как тяхната цивилизация е създадена от едни по-напреднали същества, които се отъждествили с богове, за да ги управляват. Но това е история от други книги. За справка можете да потърсите Закария Сичин, както и Робърт Морнинг Скай.
- Ключова практика на Есеите е "Никакво съдене!" Нямаш право да съдиш никого извън себе си.
- Жените в това общество се приемат наравно с мъжете. Нещо, което е било немислимо при евреите по онова време, а като че ли си остава същото дори до ден днешен на много места по света. А те са имали не просто куража, а ясната идея, че жената също е човек, също мисли. И ако иска да ражда умни деца, 50% от заслугата е ако тя самата е умна!
- На всеки се дава според нуждата. Няма необходимост от пари вътре в общността. За разлика от това, което нашият свят е познал като Социализъм или Комунизъм, онова там е било практически приложено правилно, но без задължаването на хората а всеки сам - по избор.
- Чистота на Тялото и Душата. Още тогава са знаели, че са Душа в Тяло, като и двете трябва да се щадят и пазят от зловредни влияния по свое му. Чистотата на тялото например е включвала постене, а чистотата на Душата включва съзнанието за Кармата и последствията от действията на човека. Тоест Есеите са знаели за Прераждането и дори са имали учители, практикуващи помнене на минали животи.
- Прошката и Смирението като принципи за растеж.
- Използвали са Хороскопи, доброволно са служели, като метод за вътрешно самовъзпитание.
- Приемали са, че да се отнасяш към някого, както той не желае, да говориш лошо за него, е грях. Защото човек няма право да съди. Той не е на света за да съди другия, а само за да отсъжда как самият той е постъпил.
Напомня ли ви на нещо този набор от идеи? Ще ви кажа на мен на какво ми напомня. Свободата, Любовта, Равнопоставеността - това са идеи, практикувани, а не просто вярвани, от хора живели 10 века по-късно - онези, които знаем като Богомили. Те също не са били разбрани и може би знаете каква е била тяхната позиция относно институционализирането на Вярата в Религия, в Църква. Те са били против това задължение да се моли човек само там като единствено място за връзка с Изначалието.
Обща черта между двете групи, е вярването, че "Човек сам е храм", тоест няма нужда от външни храмове, в които да се моли.
10 века по-напред, в наше време, или поне до към средата на ХХ-ти век знаем още и за учението предадено от Беинса Дуно, или още Учителя Петър Дънов. Който се е поинтересувал, лесно и бързо би установил дълбоките връзки в идеите, които споделихме по-горе. Че човек е душа в тяло, че прошката, любовта и човеколюбието са пътят за издигането на човека.
Правим този обзор, за да направим един обръч, който да ни покаже изначалието на чистите идеи и принципи и да ги разграничим от ненужните догми на институционализираните религии, имащи за цел по-доброто управление на масите хора.
Да се върнем на историята в книгата. Судди разказва как при тях са запазени свитъци от много много отдавна преминали времена. Неколкократно споменава как едни от най-важните им документи, които включват закони и практики, идват от т.нар. хора от Калу.
По-късно разказващият ясно заявява, че те са били остатъци, живи отломки от онова, което днес наричаме изчезналият континент Атлантида. На които са запознати със "Скрижалите на Тот Атланта", тази част ще им е позната.
В книгата се дават много интересни интерпретации на истории от стария завет като тази на Ной, пресичането на Червено море от Мойсей и цял един народ, Давид и Голиат. Но особено впечатление правят някои детайли около Содом и Гомор. Казва се, че това, което се е случило като унищожение, е създало дим, издигнал се нагоре като пара от гореща пещ. И още, че после на мястото е имало радиация. Което пряко ни навежда на мисълта за насочени ядрени експлозии. Но за това също ще говорим по-подробно друг път.
Връщайки се на историята, разказана от нашия главен герой - един живот, живян преди две хилядолетия, ни става ясно, че евреите са имали множество знамения за идването на "Месията". Казва се, че обикновените хора отдавна са загубили вярата, че той изобщо ще дойде, ала Есеите са знаели, че времето е наближило, и са били готови за него. Не само това, но те са знаели какво трябва да стане с Месията. Знаели са как и къде да го намерят, когато се роди. Знаели са какъв ще е и краят на пътя му. Всичко е било предварително заложено, за да стане една от най-разказваните истории на планетата.
Книгата дава сведения за това, че младият Исус (или Йешуа, както го назовават не само в този източник) всъщност е бил подготвен за мисията си от малък. Живял с години и учил се при тях - при есеите. Но учене е неточно - той просто си е припомнял всичко онова, което е знаел преди да се роди. Достигайки една определена възраст около 17, той започва да обикаля света, за да се запознае от близо от една страна от първа ръка с мъката, с ежедневните грижи, с ръчния труд на хората по всеки край на света. А от друга - с всяко базисно вярване, което е съществувало. Пътува навсякъде, отново за да си припомни всичко, за да събере цялостната картина вътре в себе си. Стигайки включително дори до Индия, където разговаря с високопоставени личности и разисква въпроси за вярата.
Краят на книгата обединява това, което вече знаем - краят на историята - всичките чудеса, които били сътворени. Чудеса, които просто са отлично усвоени методи за превръщане на енергиите. Споменават се ставането на Лазар, както и превръщането на водата във вино.
И за финал - разбира се - най-тягостните мигове от предопределения му път - измяната, осъждането и Разпятието като очевидец на процеса. Както и последвалото чудо на Възкръсването без нуждата от материално човешко тяло, но с ясна проекция на Астралното тяло. Като една възможност за хората да знаят, че краят на тялото не е краят на душата.
Защото пътят обратно към дома е безкраен и той току що е дал примера как това да се случи.
Както отбелязва Беинса Дуно, Христос се явява, за да завърши процеса на Инволюцията на Човечеството - на слизането в материята, и да стартира Еволюцията - пътят обратно нагоре към "леките" светове, там където тялото постепенно спира да бъде необходимо.
Далеч не съм разказал цялата книга, струва си да се прочете. Трудна е за намиране, заради времето, в което е била продавана в България. Цената на корицата й е 5400лв, което трябва да обясни какво имам предвид. Но си струва.
Заради изводите и искреността. Заради уникалната гледна точка.
Заради припомнянето на примера и целта.
Надявам се, че поне малко ви заинтригувах с настоящия си разказ.
Ако имате въпроси към някоя от предоставените теми, чувствайте се свободни да ги повдигате, и нека заедно им търсим отговорите.
Поздрави!
Коментари
Публикуване на коментар