Escape artists / Бягащи музиканти - Закон за нулевото съпротивление

 

Здравейте, хора!

Реших, че искам да ви занимая с едни удивителни текстописци. За да има смисъл това, което следва да прочетете, трябва да го вкараме в конкретен контекст. За целта като за първо заглавие ще вкарам кратка увертюра относно идеите на групата.

Песента Escape Artists от американската рок банда Rise Against е последната от седмия им студиен албум "The Black Market" - "Черният Пазар". Интересно е, че тази песен е била бонус към чуждестранни пазари, но не е била включена в албума, продаван в Щатите - там, от където е групата.

В музиката на тази банда винаги е имало градивна насоченост в социална, политическа, екологична или чисто етична насока. Започвайки като типични пънк рок изпълнители, с години, включително първите им албуми, са сравнително неизвестни на международна сцена.

Но Защо ви занимавам точно с тази песен?

Това е песен, в която се е взело решение да се действа по закона на нулевото съпротивление - когато се бориш срещу нещо, в случая - една система, ти само я засилваш, внасяйки енергия вътре в нея. За това просто излез от там и създай нова такава.

Послепис: Забележителното е, че това е Американска група, която търси начин как да избяга от собствения си свят.

Ето и целият текст:

Под прикритието на тъмната нощ,
отбягвайки облака от улични светлини
изчезваме в тъмното.
Маскираме се колкото да преминем,
криейки се на очевидно място,
чакайки за знак към нас.

Това е лотарията на живота, която всички играем, просто за да изкараме
Някои от нас избягаха и откриха по-добър начин, по-добър живот.

Тези, които избягаха сега и се отделиха от стадото
изплъзнаха се между пръстите на вашия свят.
Тези, които избягаха сега, за да не се върнат никога.
Ние напуснахме вашия свят, за да построим свой.

И строим извън мрежата, способни, но нежелаещи
да се кланяме на тази система.

Съществува светлина, има път навън,
защитен преди всички да се издавим
Границите са изменени

Ние сме продукт на място, но нашите връзки са били заличени
Дивата природа ни чака.
Да бъдем загубени беше нещо, което се опитвахме да намерим.

Тези, които избягаха сега и се отделиха от стадото
изплъзнаха се между пръстите на вашия свят.
Тези, които избягаха сега, за да не се върнат никога.
Ние напуснахме вашия свят, за да построим свой.

Отказахме се от своето място, за да бягаме възможно по-далеч
за да избягаме от това безкрайно състезание, което никога не се печели
Това безкрайно темпо, което не можем да изпреварим.

Остриетата се въртят по-близо
Ние запазваме своето хладнокръвие

Ние сме тези, които избягаха сега, отделяйки се от стадото
Ние сме тези, които избягаха сега, за да не се върнем никога

От вашите лапи се спасяваме
От вашата прегръдка бягаме свободни

Избягахме, да (Тези, които избягаха)
Избягахме (Тези, които избягаха)
Избягахме, да (Тези, които избягаха)


С други думи, България далеч не задължително е най-лошото място на света. Просто ние твърде често виждаме само лъскавата страна на останалите.