Притча за един Кондуктор

Сега ще ви разкажа един сън. Защото в сънищата се случват необичайни за нас неща.
Събудило се едно дете в една стая. Името си то не знаело и историята си - също. Стаята била мъничка, но приветлива - светла, топла и уютна - с всичко необходимо за нормален живот.
Хапнало то, пийнало и решило да излезе от тая стая.
Отворило вратата пред себе си и се озовало в по-голяма, по-широка стая с някакви интересни играчки там. Поиграло си известно време с играчките и установило, че ръцете и краката му станали по-големи - то растяло!

Поомръзнало му да си играе с тия играчки и решило да излезе и от тая стая. Прекрачвайки прага, то още пораснало и вече се намерило всред други деца на своята възраст. Играели, говорели, измисляли си смешни имена и понякога се сърдели едни на други. Там имало и учители. И всичко това се случвало в една голяяяма стая, способна да побере всички тях.

След известно време, след като преминало през множество игри и закачки с другите деца, те всички се намерили още по-пораснали и по-големи от преди и на стената на дългата стая се появили за всяко едно от децата по една врата.

Всяко едно от тях преминало отвъд и продължило по пътя си. Нашето дете направило същото. За напред то се намерило в още по-голяма и от преди зала! Сякаш е току що излязло от метростанция и е влязло в ЖП гара - още повече хора, още повече разстояния, посоки, пътеки, коловози, коридори, надписи, табели, знаци!

Детето малко се пообъркало. Тук трябва да отбележим, че то вече не било дете. Отдавна вече било подминало тази фаза и по би му приличало да му викат юноша. Та този юноша, за разлика от преди, вече имал с една идея избори пред себе си. Сега вече можел да избира измежду множество, множество врати!

Поогледал се покрай, послушал какво говорят хората около него, пообиколил плахо и решил да си избере една врата, качваща се нагоре по едни стълби. Намерил се отгоре при коловози на влакове. Множество хора чакали на същия коловоз заедно с него. Седели те там и се разговаряли. Всичките на една и съща възраст. Може да ви звучи удивително, но всичко това отново се случвало в една мнооого голяма стая.

Юношата още като дете бил чувал, че имало мноого големи стаи, бил чувал, че животът е много широко място, невъобразимо широко! Пълно с най-разнообразни пътеки и врати! Бил чувал, че имало толкова големи стаи, на които не им се виждал таванът, а ако понечиш да идеш към него, не би могъл да видиш пък пода. Стаи, на които мъчно можеш да доближиш някоя от другите три стени, веднъж стигнал до една от тях.

Та дошъл влакът и всички се качили на него. Съобщено им било, че пътят ще отнеме нещо от порядъка на четири години и когато излязат, ще могат да се прекачат на други влакове вече като кондуктори, а не като плащащи си билетите.

Това звучало интересно и юношата много размишлявал какви влакове ще срещне веднъж щом стигне края на това пътешествие. Времето минало бързо, запомнящо се и радостно покрай разговорите с другите във влака.

Минали се четири години и юношата, неусетно за самия себе си, сякаш лекичко и бавно излизал и от тая графа "юношество".Слезли те на гарата, вратите на влака се отворили и всички тръгнали да слизат лека по лека. Цялото това сближаване във вагоните между тия люде запазило някои отделни връзки живи, макар и едва доловими. Туй били няколко ценни приятелства - един от ония дребни, мънички моменти, в които човек си дава сметка, че поредна фаза от живота му е преминала - тогава, когато реката отнася шлаката на приключилото и останат само най-яките клони, които стават за мостове.

Там младият човек видял няколко влакови композиции и всеки един от слезлия влак се насочил към някоя от тях. Той известно време се поразхождал из гарата, опитал се да се ориентира от къде идват всичките тия влакове, на къде отиват, на кой перон се намира той самият. Огледал за знаци и намерил такива. На влаковете пишело "Продавач", "Градинар", "Лекар", "Учител", "Адвокат" и тъй нататък. Тръгнал да си избира в кой влак да влезе и си харесал два-три, на които имало някакви заглавия. На първите два-три почукал на вратата, но никой не отворил.

На един от тях като почукал, му се показали през вратата, отворили, питали го да си покаже билета от предишния влак и като го видели, затворили.

Най-после се намерил при един влак късичък, новичък, който бил като онези специални линии на летищата, които имат по две-три спирки и нон-стоп се движели напред назад през тях. Показал си той билета и те го пуснали да влезе. Превърнал се в кондуктор.

Тези, които му отворили вратата, също били кондуктори и често се виждал с тях в късичкия влак. За разлика от влаковете на летищата обаче, тук и хората, които се движели вътре, постоянно били едни и същи и всеки ден пътувал с тях напред-назад по маршрута. Разговарял се с тях, гледал им билетчетата и ги късал.

От време на време се замислял тоя вече кондуктор дали няма и по-големи стаи от неговата и смятал, че ще дойде ден, в който ще разбере това. Междувременно не стоял винаги и само в тоя влак. От време на време, докато не работел като кондуктор, преминавал през други влакове като пътник и там неговия билет проверявали. Той харесвал цялото движение. Цялата оркестрация между всичките тия композиции, движещи се ежедневно напред-назад.

Туй бил животът на нашия млад човек. Харесвал му. Той бил убеден, че животът е замислен човек постепенно да преминава във все по-големи стаи и в различни машини, вършейки различна работа. Получавал писма от време на време от мостовете, които построили в широката измиваща река. Срещал разни хора на коловозите и разговарял с тях. Знаел, че човек може да бъде и кондуктор, и машинист, и пътник, и инженер. Знаел, че има множество врати, много от които били хубави и много от които - не чак толкова.

Обяснявал си, че някой ден всичко научено от нещата, които вършел до тук, ще му трябва и за в бъдещите стаи и че животът е низ от стаи все по-широки. Бил чувал, че навярно в бъдеще те се стеснявали или че би могъл да преминава от една стая в друга съседни една на друга, но това били само теории, за които сега няма да обясняваме.

А сега ще ме прощавате, но разказът тук ще ще трябва да завърши.
Билети и карти за проверка, моля!